От януари ще излъчваме от новия ни сателит за 200 млн. евро

С какъв живот е съоръжението?

- 15 години по договор гарантирано, а 20 години разчетен, тоест технически възможен.

Кога очаквате да се възвърне инвестицията?

- Реалистично, някъде между 7 и 8 години след пускането на сателита в експлоатация.

Колко от капацитета му ще ползва компанията и имате ли вече подписани договори или разговори за ползването на свободния капацитет?

- Точният процент, който ще ползва "Булсатком", е 32%. Като включим и нашата подобна платформа в Сърбия – компанията ни "Поларис медиа", той нараства до към 43%. Имаме няколко малки клиента, с които сме сключили договори за намерения, но не мога спомена кои са те. Те ще вземат още 3-4%.

Колко голям е сръбският ви бизнес?

- Сръбският ни бизнес е малка фирма, която предлага сателитна телевизия и е базирана в Ниш. "Булсатком" притежава 96% от акциите на компанията. Разчитаме на потенциала на сръбския пазар, защото той още не е толкова развит. Той е нещо като България преди 7-8 години – има само още един сателитен оператор. Това е SBB (придобит от инвестиционния фонд KKR за 1.3 млрд. долара през 2013 г. - бел. ред.), който е почти монополист и разполага с над 100 хил. сателитни абоната, а в страната се разчита основно на кабелна телевизия като метод за разпространение.

А ценово как е положението в Сърбия спрямо България?

- Почти еднакво. Започнахме там преди години, но много под радара и в момента имаме 33 хил. абоната на ТВ.

Кога изтича експлоатационният живот на сателита Hellas Sat 2 (бившото сателитно звено на гръцкия OTE, сега част от Arabsat), който ползвате в момента?

- Като гориво или технически срок е краят на 2018 г. В момента се прави Hellas Sat 3, който е планиран за изстрелване малко след нашият или към средата на 2017 г. Каква е конкуренцията от сателитни оператори в Европа, пред която ще се изправите?

- Тя е колосална. Има големи играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, които разполагат с над 50 спътника всеки. Оттам вече има и по-малки като Sapcecom, Hellas Sat и Telenor. Когато обаче говорим за фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя коренно и подобни сателити са много малко. Най-големият е Hotbird на Eutelsat, но той е много скъп за ползване, след това е Hellas Sat 2 и SES Astra и това е май. Нашият спътник BulgariaSat 1 е първият, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Иначе обхватът е от Великобритания до Близкия изток, без Скандинавските и Балтийските държави, както и Русия.

Това означава ли, че операторите-клиенти ще са от региона?

- Определено. Регионът е слаборазвит във всяко едно отношение – и като количество на абонатите и като качество на услугите.

Бихте ли дали капацитет на ваши конкуренти от България, като например "Теленор"?

- Защо не? Ако има техническа възможност и при условия на равнопоставеност няма никакъв проблем.

Към момента "Теленор" не проявяват интерес. Друг потенциален клиент може да бъде БТК, но те все още са договорни отношения с Intelsat.

Опитвате ли вече да привличате големи клиенти от региона?

- Определено сме в такъв етап. Имаме разговори с голям гръцки клиент. В Сърбия си имаме собствени планове, а през него се откриват много добри потенциални възможности в Босна и Херцеговина. От Македония има интерес, но засега е минимален от търговска гледна точка. Участвахме в търг в Румъния за Romtelecom, но не спечелихме на този етап поради това, че сателитът още не е в орбита. Ще опитаме да преговаряме с друг оператор.

Имате ли интерес от компании от Западна Европа, които да предлагат сателитни услуги в региона?

- Има интерес, но не за предлагане на краен сигнал до потребителите, а за дистрибуция на съдържание. Медийните компании като Discovery, FOX, Viacom всички те проявиха интерес да бъдат разпространявани през нашия сателит в региона за всички оператори. За това също е необходим спътников капацитет.

Какво ново ще предложи на абонатите компанията чрез сателита си?

- Ще позволи да разполагаме с 50-60 HD и SD канала, което много спрямо сегашните девет. Ще можем да излъчваме и съдържание с много високо качество – с 4K резолюция. Всички модерни телевизори я поддържат, но няма какво да се пусне на тях. Скоро ще пуснем подобно съдържание за интернет телевизията (IPTV), но за сателитна докато не изстреляме България Сат 1, нямаме такава възможност. Самите медийни компании все още не предлагат достатъчно видео снимано с тази технология, Discovery, National Geografic започнаха по малко, Fox, "Планета" също започна да снима в 4K, както и ние от "Буслатком" подготвяме също.

Ще пуснем платформа за видео на поискване (Video on Demand) за нашите абонати. Не предвиждаме това като отделна услуга, защото няма как да се изплати. Проблемът на потреблението на филми е, че повечето си ги свалят от торенти. Нашата идея е за много малко пари да се осигури достъп до някакъв нелош набор от съдържание, както и специфични неща, като например собствената продукция на телевизиите. Целта е не толкова да се засилят приходите, а колкото да се задържи вниманието на потребителите.

Ще се промени ли тв цената след като пуснете сателита и новите услуги?

- Ще предложим повече за същите пари и още малко повече, за още малко отгоре.

Колко е средният месечен разход на потребителите за телевизия в България?

- Зависи къде. В официалните мрежи, които са на светло и са около 65% от пазара, е някъде от порядъка на 14-15 лева.

На колко бихте предложили новите пакети?

- В момента повечето ни абонати предпочитат тарифата премиум за 14.80 лева на месец, а нашите планове са по принцип да предложим повече за същата цена. А за онези, които биха желали и още повече от това, сателитът ще ни даде възможност да го направим срещу малка допълнителна такса – подготвяме пакет Fusion. Голямата разлика между операторите с нает капацитет и собствен сателит е тъкмо във възможността тези със собствен сателит да предоставят най-доброто на клиентите си. Поради изчерпване на капацитета на Hellas Sat, ние дълги години не можехме да предложим най-доброто качество

Трябва да знаете, че конкуренцията на пазара е изключително изострена, а чувствителността на клиентите по отношение на цената е много висока и разлика от 2-3 лева е от решаващо значение за избора на доставчик.

Ще можете ли да ползвате сателита, за да улесните изграждането на мобилната си мрежа?

- Донякъде да. В един много малък брой случаи има места в България, които и досега не са покрити от мобилните мрежи, защото няма с какво. Това са много тежко планински участъци. Засега не предвиждаме да предоставяме интернет за крайни потребители чрез сателита. Имаме партньорство с компания, която не мога да назова, с нея обсъждаме да пуснем за отдалечени райони с малка антена подобна услуга. Можем така да предоставим 50 Mbps сваляне и 10 Mbps качване, но като се има предвид, че това са места, където няма оптичен интернет, е добро предложение. Проблемът е, че технологията все още не е стигнала до там, да го реализираме веднага. Очакваме това да се случи след две-три години. Има интерес от фирми с отдалечени офиси, организации, но това е много малък бизнес.

Докъде сте с мобилната 4G мрежа до момента?

- Сега имаме около 45% покритие по население, като това са основно градските региони. Имаме сигнал в София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Стара Загора и още 44 населени места. Продължаваме да строим и търсим допълнително финансиране, за да можем да разширяваме мрежата. Инвестициите ни в нея до момента са около 25 млн. евро. Ще продължим да изграждаме. Подали сме заявление за допълнителни честоти в 1800 MHz, като КРС обяви, че ще ги разпредели по равно между всички. Но за строежа на мрежата търсим още пари. Имаме интерес от инвеститори, но не мога да коментирам повече.

За заем или за собственост говорим?

-Няма да продаваме фирмата, за заеми говорим. Като всяка Българска фирма – много заеми.

С какъв тип банки преговаряте?

- Има консорциум от банки, който финансира "Булсатком". В него влизат Deutsche Bank, Citibank London, Raiffеisen Bank и българското поделение, Сибанк/KBC, ЕБВР. С тях преговаряме, за да добавим нови участници. Самият сателит пък бе основно финансиран от американската Exim Bank. С тях преговаряме и добавяме нови участници към тях.

Кога мислите, че ще приключат преговорите?

- До лятото трябва да сме готови.

Кога мислите да представитемобилната услуга официално?

- Имаме пусната такава услуга и първи 1000 потребители. Сега имаме 50% покритие в София, а на други места като Бургас и Стара Загора – 100%. Предлагаме т.нар. мобилни бисквитки (MiFi) и SIM карти. Гласова мобилна услуга още не се предлага.

Кога ще има такава?

- В зависимост как се развият нещата ще е или в края на тази или в края на следващата година. При първия вариант няма да можем да постигнем това самостоятелно.

Ще търсите ли споразумение за национален роуминг с някой от операторите?

- Търсим партньорство с други, но за момента не мога да коментирам. Има шанс, защото в световен мащаб това е тенденция – никой не иска да инвестира сам във всичките активи. Всеки иска по-скоро да сподели ресурс, за да може да достигне до крайния потребител и на него да му е евтино, а операторът да може да изкара и печалба. Не за друго, но имаме големи задължения от над 500 млн. лева вече и трябва да започнем да ги връщаме. Но това не важи само за нас и при другите оператори има икономически смисъл за споделяне на ресурси.

Но във вашия случай "Булсатком" търси, а не предлага?

- Не е така точно, защото имаме капацитет, оптична мрежа, съдържание и други неща, които можем да предложим и с които не всички разполагат. Въпрос на време е пазарът да узрее за подобни неща.

За да искате да пуснете глас до края на 2016 г. вече трябва да има активни преговори...

- Не мога да ви кажа повече по този въпрос.

Какви други планове за развитие на 4G мрежата имате освен гласовите услуги – LTE Advanced, пакетни и други?

- Засега, ако сме сами, няма как да е LTE Advanced, това може да се случи само в партньорство с някой от останалите. Ето още една причина да си сътрудничат операторите. Така е разпределен спектъра, че отделно няма как да се случи и да се пусне LTE Advanced. Пакетните услуги са задължителни и това е нещото, което ние искаме да предложим на клиентите си. Довчера имаше само телевизия, днес предлагаме интернет, с телефон, с всичко при това на цена, на която има смисъл да се предлага.

Как ще използвате допълнителните честоти в 1800 MHz спектъра, които трябва скоро да ви предостави КРС?

- Ще го използваме така, че да можем да предоставяме по-високоскоростна услуга. В момента имаме 2x5 MHz, с която можем да предоставим пикова скорост от само 35 Mbps, а с 2x15 MHz можем да предложим над 100 Mbps, което е значителна разлика и вече прави широколентов мобилен интернет. Това все още не е LTE Advanced, ако се договорим с някой от останалите ще можем да предоставяме и още по-високи скорости. Също така ще се подобри значително качеството на услугата.

Как вървеше основният ви продукт – сателитната телевизия през 2015 г.?

- През 2015 г. най-после започнахме да предлагаме IPTV, това беше позитивно и добре посрещнато от нашите клиенти. На някои от тях сме длъжници, защото не успяхме да ги обслужим достатъчно бързо, но правим всичко възможно да наваксаме. Пазарният дял е 33% за ТВ, а за интернет сме трети с надоколо 10%. Нямаме съществен растеж засега, но очакваме такъв покрай новия спътник, тоест догодина. Приходите на дружеството за миналата година са 155 млн. лева от всичко.

По последни данни от края на 2014 г. в КРС имате 600 хил. клиента на тв услугата и 140 хил. на интернет. Сега колко са?

- Това е търговска тайна.

Очаквате ли растеж при доставката на интернет?

- Да, там има много добро движение, има ръст от над 20% за миналата година. Как се отрази сливането между "Мобилтел" и "Близу"?

- Противно на очакванията, пазарът става още по-конкурентен.

Тоест се свалят цените?

- Да и не само.

Обединението между "Мобилтел" и "Близу" ли е най-големият ви ценови конкурент?

- Не, най-големият ни ценови конкурент са тези от сивия сектор. Там е безумие, отиваш в малко градче и някой местен човек предлага ТВ връзка с всички канали средно за около 10 лева – с HBO, Диеми, всичко.

Защо няма контрол?

- Защото осем органа отговарят за сектора едновременно. Част от тях са КРС, КЗК, СЕМ, КЗП, Министерство на културата и др. Отговорността се носи от осем институции, тоест никой не е виновен. От друга страна потенциално изкуствено сливане на СЕМ и КРС, което се предлага, нищо няма да реши. Ще стане даже по-зле от сега, да не говорим че Европейските директиви за независимост на регулаторите категорично го забраняват.

Колко е според вас сивия сектор на ТВ пазара и при интернет доставка?

- По мое мнение на ТВ пазара е около 30%, а при интернет е около 50%. При втория расте съществено, при телевизионния пазар процентът е по-постоянен. При интернета няма кой да ги хване, те предоставят само техническа услуга и не плащат права, а при ТВ сигнала, където като трябва да се купува съдържание, поне някой ги търси за това. Този въпрос би могъл да бъде разрешен със съответната регулация. Интернет доставчикът би трябвало да съхранява информация за трфика определено време и при поискване от съответните органи да може да я предостави. Това е важно за да могат и правораздавателните органи да изпълняват функциите си. Собствениците на съдържание обаче, вместо да гонят пиратите, идват при нас защото им е най-лесно. Всъщност по този начин ние плащаме цената за съществуването на сивия сектор. За данъци да не говорим – според мен там се губят над 30-40 млн. лева годишно.

Като цяло българинът повече или по-малко ТВ гледа?

- Покрай проблемите по света, българите започнаха да гледат малко повече. Има ръст при информационните предавания, но по-малко при филмите. Сериали се гледат, не само от най-възрастните, но и от хората на средна възраст.

Коя е най-гледаната телевизия при вас?

- Зависи къде и кога. Средно за нашата мрежа БТВ и Нова са приблизително изравнени с превес на Нова в градовете.

Как вървят инвестициите в оптична инфраструктура?

- Бавно и трудно, защото това е една яма за пари при телекомите. Но където има оптика, качеството е много високо. България нямаше да е толкова добре с качеството на интернет връзката, ако не беше развила оптичните мрежи. В известен смисъл те са прекомерно развити – в един блок има по шест оператора. За клиента е добре – така трябва да бъде. Трябва да имате дългосрочна визия – независимо дали проектът е сателитен или за оптична мрежа. Инвестираш едни пари и се надяваш на печалба след десет години.

Ще продължи ли консолидацията сред интернет и кабелните доставчици?

- И да, и не. Дотолкова, че това е естествен процес – да. Но го има и момента, че този, който се продаде и вземе парите, после може да изгради нова кабеларка на същото място, със същите абонати. А съмненията за това дали са платени данъците са налице.

Вие планирате ли да придобивате още малки оператори?

- Не мога да коментирам.

Към края на 2017 г., когато всички имат 4G мрежи, а вие сателит и гласова услуга, какво могат да очакват потребителите – същите цени или по-високи такива?

- Много по-широко навлизане на пакетните предложения и комбинация от малко по-ниски цени и повече услуги - oт всичко по малко. Но цените няма да могат да паднат много, защото няма накъде да се ходи. Телекомите са инвестирали огромни суми и трудно ще могат да направят много по-големи отстъпки. Те ще могат да предложат обаче, много по-високо съотношение между цена-качество, особено при мобилните данни. Сега след правенето на 1-2GB трафик през мобилен интернет, веднага искат още пари. Това ще отпадне и ще се предлага много по-добра цена за гигабайт данни. Пакетните предложения също ще се наложат заради удобството да имаш един оператор, а не да обикаляш двама или трима. Това е световна тенденция.

А при телевизията?

- Там е трудно. Революция в цените при ТВ няма никакъв шанс. Ще се предлага все повече количество и качество (HD, 4K). Ще има повече интерактивност, отколкото линейност. IPTV ще има своето място в този сегмент. Ще се предлагат повече услуги с добавена стойност, което не винаги означава за повече пари, а по-скоро като метод за задържане на клиента.

Много ли е мобилен клиентът – често ли сменя операторите? Каква е причината за това?

- Доста е мобилен. От всички фактори по малко – качество, цена, но потребителите са най-чувствителни към лошо обслужване.

Към "Булсатком" има критики по отношение на обслужването на клиенти?

- Да. В края 2012 г. започнахме битката за нов спътник, защото нямахме достатъчно капацитет на Hellas Sat, за да предлагаме повече канали. Оттам, за да осигурим финансирането, процесът отне не само много време, но и много разходи. Понеже сме българска фирма без голям гръб, парите за тези разноски ги платихме от общия оборот. Платихме големи суми на адвокатите и консултантите за заемите, които да структурират сделките. Ние бяхме предвидили една сума, a тя се оказа тройно по-голяма. Две години поред това ни пречеше на инвестиционната дейност – особено през 2014 и 2015 г. Знаем, че сме длъжници на клиентите си и нашият отговор е изстрелването на сателита.

Какво мислите за провала на цифровизацията?

- Същото което си мислех много преди да започне този процес, което и в един момент ще се случи. То даже сега се говори в тази насока – един обществен мултиплекс, за друго няма пазар. Достъпните цени на платените платформи са другата причина да няма голямо развитие цифровата ефирна ТВ. На нас ни струва точно сто пъти по-малко на месец да излъчваме на сателит, отколкото да се излъчва от тези мултплекси на мегабит трафик. Кое от двете мислите има смисъл да се прави? Наземната мрежа изглежда страхотно, но тя крие огромни разходи за поддръжка, това е едно много скъпо удоволствие.

Този модел не е ли наложен от Европа?

- Нито броят на мултиплексите, нито технологията са ни налагани. В някои малки държави от ЕС са избрали да осъществят цифровизацията на ТВ ефира през спътник.